Националният фолклорен ансамбъл “Филип Кутев” е създаден през 1951 г. от знаменития български композитор Филип Кутев, чието име носи днес. Още от самото начало той е сформиран като професионален състав. Ансамбълът се превръща в една престижна школа за сценично фолклорно изкуство.
Днес ансамбълът разнася красотата на родния фолклор по всички краища на света и ни поднася букет от емоции, цветове, музика и ритми. Той възражда, съхранява и разпространява магията на българския фолклор. Ансамбълът се е превърнал в една от визитните картички на България, като е осъществил над 7000 концерта из цялата страна, а също в Европа, Азия, Африка и Америка.
Голяма заслуга за утвърждаването и издигането на Ансамбъла в последите години има Професор Елена Кутева- дъщеря на големия композитор Филип Кутев . От 1994 е ръководител на създадения от баща й ансамбъл „Филип Кутев”.
Красимира Димитрова – Професор Кутева, искам да изкажа възхищението си от прекрасната изява на Ансамбъла във Виченца, Италия. Благодарим ви за емоциите, затова, че донесохте частица от България в Италия . Както казахте пред публиката, не сте имали изява от много години на италианска сцена. Защо избрахте точно гр. Виченца ?
Елена Кутева– Да, не сме идвали близо 40 г. и сега си давам сметка, че сме изпуснали много, защото публиката е невероятна и ни посрещна много сърдечно. Защо избрахме Виченца ? – Защото ни поканиха. Не можахме да откажем на любезната покана на Паоло Сджевано, за което му благодарим! Както и на организаторите на фестивала и специално на г-жа Илария!
Красимира Димитрова –Това първата сериозна изява ли е на Ансамбъла в този формат в Италия?
Елена Кутева – Да, за периода от 1994 г. може да се каже. В Италия са идвали малки групи , само от солисти, но в такъв състав ни е за първи, като се има предвид , че сега сме само половината.
Красимира Димитрова– Станахме свидетели на една топло посрещане. Но вие наистина омагьосахте публиката, пренесохте ни в един друг свят , а италианците се докоснаха до красотата на българския фолклор. Очаквахте ли подобна реакция?
Елена Кутева – Преди концерт винаги има вълнение и това е обяснимо. В този конкретен случай нашето притеснение беше, че публиката не ни познава. Но когато организаторът на събитието Паоло Сджевано ни обясни, че почти всички билети са изкупени, ние се успокоихме.
Красимира Димитрова – Само да добавя, че ние, българите, разбрахме късно и случайно за концерта и едва намерихме места на последните редове. Но емоциите вибрираха, доставихте ни наслада и ни накарахте да се почувстваме горди, че сме българи.
Елена Кутева – Радвам се , че сме провокирали такива емоции. Синът ми и снаха ми живеят в Англия и знам те как реагират. Това е обяснимо.
Красимира Димитрова -Имали ли сте интернационални съвместни изяви, къде и с кого? Това за вас предизвикателство ли е или предпочитате да се изявявате на местна почва?
Елена Кутева– – Да, имаме такива изяви и за нас определено са предизвикателство. Всяко нещо ново и различно е интересно и се поражда любопитство да се види какво ще се получи. А когато резултатът е положителен – още по-добре. Последният интернационален проект е “Балканска сватба”, изява на нашия ансамбъл, гръцкия ансамбъл “Ксанти” и сръбския “Коло”. През февруари беше първата изява в Ксанти, през април – в София, а през ноември ще бъде в Белград.
Красимира Димитрова – Знае се , че българските гласове са уникални, един вид послание в космоса. А танцът какво е?
Елена Кутева – Танцът е енергия! Този, които танцува я притежава и я предава. Според Дънов различните ритмични и метрични формули в българските танци и песни резонират с различни органи и имат оздравителен ефект. Може би и на това се дължи голямата популярност и интерес към танца. За този , който танцува за удоволствие, е един вид зареждане. Колкото повече танцуваш, толкова по – дълго живееш. Друг е въпросът за професиналния танцьор, където натоварването е голямо и се получава амортизиране.
Красимира Димитрова – Как вижда и възприема чужденецът песните и танците?
Елена Кутева – Винаги положително, но бих казала по различен начин. Например в Япония се вживяват в песните. Но се оказа, че харесват също и танците. В началото бяха захласнати и само гледаха, но после се освободиха , а накрая започнаха да викат. В Англия, където мислех, че са студени и затворени хора, на един концерт забелязах, че публиката плачеше, без дори да разбират значението на текста на песните, още повече , че се пеят на диалект. За мен беше неочаквана реакция.
Красимира Димитрова – А как българинът вижда и възприема вашата работа, която аз лично окачествявам като изкуство. Оценява ли го?
Елена Кутева – То е изкуство! Ние сме професионален състав, влагаме енергия, творчество във всяка песен, музика и хореография. Мисля, че българинът го оценява, защото са ни пълни залите. Скоро направихме един много ефектен спектакъл,” Ела се вие, превива”, който носи и специално послание : “Българино, люби се и се множи !
Красимира Димитрова – Искрено се надявахме да го видим на този концерт.
Елена Кутева – Не беше възможно. Екипът трябва да бъде в пълен състав, а е нужна и по-голяма сцена. Ще го повторим на 12 ноември във Варна.
Красимира Димитрова – Работата в екип е много трудна. А при вас наблюдаваме уникална съчетание на хорово пеене, оркестрова музика и изключителни хореографии. Трудно ли е да се извлекат индивидуалните качества и да се съчетаят в едно колективно изпълнение, до получаването на една завършена композиция? Каква е формулата за успеха?
Елена Кутева – Постига се с много работа и любов. Ако ръководителите не си обичат работата, няма как да се получи.
Красимира Димитрова – Как обяснявате това завръщане и подчертаване към корените , този Ренесанс в последните години? Има много танцови групи и продължават да се множат. Само показност ли има или наистина говорим за едно събуждане?
Елена Кутева – В миналото имаше много самодейни състави, които бяха закрити в един момент. Това се почувства в периода на демокрацията. По- късно -вече от края на 90-те години започнаха да ги възстановяват. Това е една спонтанна реакция на българина. Положителна, защото човек има бъдеще, когато има минало. Това е едно инстинктивно завръщане , начин за съхранение под различни форми. Ние имаме мощен фолклор, който се е запазил , въпреки всички трудности. А може би и поради тях! Търпял е естествено промени през вековете. Българският фолклор има силни духовни измерения, автентични текстове, прекрасни мелодии, уникални ритми – особено на танците. Фолклорът е нещо много просто на пръв поглед, но много сложно като въздействащ елемент от част от живота на един народ, на една страна.
ФИЛИП КУТЕВ има една знамените фраза : „ФОЛКЛОРЪТ Е „ПРОСТО” НЕЩО, НО НЕ Е ЗА ПРОСТИ ХОРА!”
Станимир Минев – Ще го бъде ли фолклорът? Какво се прави, за да се запази автентичен, да не се омърси ?
Елена Кутева – Условията на живот , комуникациите са различни. Фолклорът – от онези древни и по-нови пластова, съществува в друга социална и икономическа среда, в друг вид общество. Така че, в известна степен, той търпи развитие и промени и се приспособява към новия начин на живот. Трябва да ОТбележа, че има преподаватели , които не познават танците и песните, съчиняват , правят интепретации. Това е невежество. Не може да се научИш 20-ина танци в училището или в Академията, да претендираш да преподаваш и да не отвориш един учебник, сборник, книга, или да не видиш стар запис.Това е непрофесионално. Можем да говорим за комерсиалност , биснес, самочувствие , често без покритие. Когато играят парите, не играе сърцето. И за жалост не може да се направи нищо. Асоциациите са безсилни. Но все пак хубавото е , че се продължава любовта към фолклора от професионалисти, които могат да го надградят.
Красимира Димитрова – В последните години много българи напуснаха родината. Правят се опити за съхранение на българското самосъзнание на чужда земя под различни начини и форми. Дали успешно или не, това е отделен въпрос. Често не се претендира за професионализъм , но има старание. Има ли нещо вярно в обвиненията, които се отправят по техен адрес като “декоративен патриотизъм”?
Елена Кутева – Ако има хора, които правят нещо в този план, това не е декоративност. Какво по- хубаво от това! А хора всякаки – коментари всякакви.
Красимира Димитрова – Прави ли се нещо в национален план да не пресъхне извора? Търсят ли се млади таланти? Оценяват ли се и поощряват ли се?
Елена Кутева – Когато ние откриваме нови места в Ансамбъла сме много селективни. Избираме най-добрите. Има и училища в България – в Котел, Широка лъка, София, Бургас и другаде, където се занимават сериозно и задълбочено с изучаването на фолклора. Това е част от учебната програма, не са извънкласни дейности. Говорим за инициативи на ръководствата на училищата и преподавателите, което е положително и похвално.А има вече стотици фолклорни конкурси и събори в цяла България, както и разбира се големият национален събор в Копривщица, който се провежда на 5 години.
Красимира Димитрова – Говореше се преди време за криза или за трудни моменти в Ансамбъла. От какво естество бяха? Преодоля ли се този момент и по какъв начин?
Елена Кутева – Това беше свързано с въвеждането на една нова методика към правилата за финансиране на сценичните институти към Министерството на културата. Естествено, го преодоляхме, трябваше да се пригодим към новия начин на финансиране. Ние нямаме твърд бюджет. Той се определя от продажбата на определен брой билети, въз основа на които приходи се изчислява субсидията от държавния бюджет.
Красимира Димитрова – Какви са бъдещите планове и изяви на Ансамбъла?
Елена Кутева – За този сезон се предвижда повторение на спектакъла “Ела се вие, превива” , който е много ефектен. В Белград ни предстои трета част от интернацианалната ни изява “Балканска сватба”, за което споменах. А също и нормалните ученически изяви и коледен концерт. Още от началото на следващата година сме предвидили един музикален концерт, който се казва “Танцова музика без танци”. В последно време хорът обнови и разшири репертоара си – включихме православна църковна музика, която се радва на голям интерес.
Красимира Димитрова – Кога да ви очакваме в Милано?
Елена Кутева – Когато ни поканите. Ние сме готови и с най-голямо удоволствие бихме приели евентуална покана.
Красимира Димитрова – Професор Кутева , благодаря Ви много за отделеното внимание ! За мен е истинска чест да се запозная с една величина в професионален план и същевременно човек с голяма и нежна душевност, симпатия и непосредственост. Желая Ви много здраве, творчески непресъхващи успехи и до нови срещи!
Проф. д-р Елена Кутева е родена в София, в семейството на Филип и Мария Кутеви. Дипломира се в Московската държавна консерватория „П. И. Чайковски” със специалност „Музикална теория”. Старши научен сътрудник в БАН и професор в НМА „Панчо Владигеров”, тя е автор на редица научни трудове, аранжименти на народни песни и други. Носител е на множество награди като музиковед, ДИРИГЕНТ и ръководител. От 1994 е ръководител на създадения от баща й ансамбъл „Филип Кутев”.
Красимира Димитрова
26 Октомври 2019 г., Виченца , Италия